Личен спомен - 14.01. |
||
|
Личен спомен Фъртуната огъваше черниците, дъждът плющеше едър и студен. В землянките сънуваха войниците житатa в село, зноен юлски ден. А в тоя час среднощен, зъл и бурен, към погребите яздеше смълчан един незнаен полкови дежурен, един незнаен младши лейтенант. Над Голи връх мъгли ноември влачеше в просторите без ни една звезда, а офицерът яздеше и плачеше и сълзите се смесваха с дъжда. Ще кажете - от страх, от колебание? От мрака, скрил куршуми и врази? Вий знаете ли страшното мълчание, когато жарят мъжките сълзи? Не, то бе радост, порив, вдъхновение! И триж по-зла фъртуната да вей, но да сгрява тръпното горение, че нужен е, че истински живей...
Орлин Орлинов
Изпратено от Стоян. Благодаря!
От редактора:
Ако имате идеи, предложения, мнения или материали по темата, моля да ми ги изпращате на адрес: izberi@mail.bg, които бих могла евентуално да вместя тук. Благодаря!
Светлана http://www.svetlanageorgieva.hit.bg/
14.01.2005г.
|
||
Инвестор.БГ АД © 2001-2014
Start.bg
Условия за ползване. Контакти:
Реклама |
Кариери |
Поверителност