Лабиринт

Не знам къде съм, правя нещо-

не разбирам как , дори защо-

не зная какво ще се получи.

Не разбирам дали да продължа.

Представа немам дали посоката е верна.

Въпроси, страх и липса на подкрепа.

Сам се питам - дали на себе си да вярвам-

сам си отговарям – “На себе си се уповавам.”

Трудно е дори е гадно да имаш само цел

а път до нея изобщо да не съществува

или ако има да се луташ, като че си слеп.

В лабиринт от пътиша, пътеки, магистрали.

В крайна сметка в тая плетеница от посоки

забравяш кой си, от къде си, на къде вървиш

Тълпата те завърта неусетно, и те упоява.

Едно го мислиш, друго пък се получава.

Когато се усетиш, ако все пак стане

разбираш че си сам, срещу всички други.

Около тебе –

          само зверове,

                   които чакат,

да се отвлечеш,

                   и да те разкъсат на парчета,

                                           които да разнасят.

                След мене

След време –когато си отида…

Тогава когато няма вече да ме има

ще остане вероятно само… някаква обида

към живота, и парчета от една химера,

                                                       и от плът.

Парчетата от тебе постепенно се вмирисват.

Вмирисва се и твйто бивше “Аз”…

Около теб сноват като вампири,

полуистини, лъжи и чужди идеали…

А теб те нeма…

            .

            .

Само спомени…

Със прегрешенията, лицемерно премълчавани,

и хорската ехидна залоба…

                                                                  Никола Грънчаров

От редактора: Ако имате идеи, предложения, мнения или материали по темата, моля да ми ги изпращате на адрес: izberi@mail.bg, които бих могла евентуално да вместя тук. Благодаря! http://www.svetlanageorgieva.hit.bg/