ОБРЕЧЕН РЕЦИТАЛ

Отборът ни земен в отвъдното ­
корем на пълна луна,
чудовищно бързо набъбва,
а сцената е една.
Един по един поетите
изкачват лунната стълба.
Сърцата са като прожектори ­
просветнат..., а после гръмнат.
Дано, дано продължава
и там рециталът обречен!
В небесната звездна държава
дали са в бяло облечени?
И има ли кой да изглади
без чупка мъжките ризи
и кой да погася кладите
на сънищата им чисти?
И кой да пререже въжето,
когато плетат го за себе си?...
Навярно и там поетите
самотни са в свойте селения.
Навярно и там Добри Тонев
под "арго"-то крие въздишка,
а риза за своя Христос
Йордан Кръчмаров изписва.
О, Господи, дай на момчетата
най-приказния спектакъл!
Нараства небесната чета
и всеки дъжд тук ги оплаква.

А ние, с багажи готови,
в антракта пред път
просто дишаме.
Един полудял Бетовен
соната за глухи пише.

Елка Няголова

/Изпратено Пламен Лакеров. Благодаря!/

/изготвено от Светла: http://www.svetlanageorgieva.hit.bg/